Аз обичам ...

Аз обичам... nikolai slavow

Аз обичам ...

Аз обичам... в дупето ;)

Аз обичам ...

Аз обичам... да обичам!

Аз обичам ...

Аз обичам... Аз обичам Десетте божи заповеди - нов прочит В живота пътищата ни се преплитат с много хора. Малцина са тези, които докосват сърцето и душата ни. Тогава е толкова изкушително да ги издигнем на пиедестала на божественото, а Бог е един. И всички ние сме частици от едно цяло. И без да се усетим, тръгваме по пътя на служенето на тези кумири. Но дали това е обич? Тихичко се молим на Бог за тях, молим се и смятаме, че така обичаме. Но единственото, което правим е, че изговаряме напразно името Божие. Той няма да ни чуе, защото се губим в илюзиите си, че така обичаме. Търсих обичта в съботния ден.И мислех си, че я откривам по своему. Но дали го осветих с присъствието си. Или просто се опитвах да задържа при себе си това, което непрекъснато ми се изплъзваше - моят кумир. Дали това бе обич? Или направих от болката си свой Бог. Знам, че съм дете на своите родители и те са ми дали това, което могат. Но то не ми помогна, да разбера, че заслужавам да бъда обичана. Затова търсех обич от вън и убивах. Убивах себе си, убивах кумирите си, убивах дните си със завист, ревност, критика към себе си и другите, осъждане на себе си и другите, гняв, налагане, агресия,отблъскване, безсилие.Обичах ли? Крадях от времето, за да убивам, вместо да живея и да чувствам сърцето си и онова пламъче, което го има във всеки човек-искрата, частица от Вселената - цялото. Понякога така критикувах, че негативното взимаше връх, само и само да победя живота. Но той ме победи.Но разбирах ли тези, които бях издигнала на пиедестал. Не. Обичах ли? Не зная. Защото пожелах да се слея с тях, за да мога и аз поне за мъничко да бъда там, някъде горе. И изведнъж всичко се срути. Като пясъчна кула.Изрових главата си от пясъка и погледнах света около себе си. Но вече не бях същата. Аз прощавах. Разбирах. И светът се промени за мен. Защото знаех, че онова което ме спаси бе то-моето сърце, което туптеше в мен с едничката мисъл:Обичам се!Аз се обичам.И тази обич расте в мен като красиво и уханно цвете, което не се замисля за кого и как ще разпръсне уханието си. Щастлива съм да бъда себе си точно такава тук и сега.Обичам се. И дарявам обичта си на всички в моя живот. Защото знам, че само така животът ми е истински. А който от вас реши да ме последва в такова духовно пътуване към себе си с Обичам се, вярвам ще е щастлив.Защото всички ние сме деца на Бог, учещи уроците си, но дошли на тази Земя, за да бъдат щастливи.