Аз обичам ... ❤ Харесвам! Обичам! Споделям! ❤ Сайт за хора с добри сърца

Аз обичам... Обичта ми е ведра и спокойна. Лека, топла, малко бавна и нежна, като река през лятото ....Преминаваща през всички трудности лесно и без напрежение ....Аз обичам да обичам :)

Аз обичам... да обичам!

Аз обичам... аз обичам природата

Аз обичам... Аз обичам Десетте божи заповеди - нов прочит В живота пътищата ни се преплитат с много хора. Малцина са тези, които докосват сърцето и душата ни. Тогава е толкова изкушително да ги издигнем на пиедестала на божественото, а Бог е един. И всички ние сме частици от едно цяло. И без да се усетим, тръгваме по пътя на служенето на тези кумири. Но дали това е обич? Тихичко се молим на Бог за тях, молим се и смятаме, че така обичаме. Но единственото, което правим е, че изговаряме напразно името Божие. Той няма да ни чуе, защото се губим в илюзиите си, че така обичаме. Търсих обичта в съботния ден.И мислех си, че я откривам по своему. Но дали го осветих с присъствието си. Или просто се опитвах да задържа при себе си това, което непрекъснато ми се изплъзваше - моят кумир. Дали това бе обич? Или направих от болката си свой Бог. Знам, че съм дете на своите родители и те са ми дали това, което могат. Но то не ми помогна, да разбера, че заслужавам да бъда обичана. Затова търсех обич от вън и убивах. Убивах себе си, убивах кумирите си, убивах дните си със завист, ревност, критика към себе си и другите, осъждане на себе си и другите, гняв, налагане, агресия,отблъскване, безсилие.Обичах ли? Крадях от времето, за да убивам, вместо да живея и да чувствам сърцето си и онова пламъче, което го има във всеки човек-искрата, частица от Вселената - цялото. Понякога така критикувах, че негативното взимаше връх, само и само да победя живота. Но той ме победи.Но разбирах ли тези, които бях издигнала на пиедестал. Не. Обичах ли? Не зная. Защото пожелах да се слея с тях, за да мога и аз поне за мъничко да бъда там, някъде горе. И изведнъж всичко се срути. Като пясъчна кула.Изрових главата си от пясъка и погледнах света около себе си. Но вече не бях същата. Аз прощавах. Разбирах. И светът се промени за мен. Защото знаех, че онова което ме спаси бе то-моето сърце, което туптеше в мен с едничката мисъл:Обичам се!Аз се обичам.И тази обич расте в мен като красиво и уханно цвете, което не се замисля за кого и как ще разпръсне уханието си. Щастлива съм да бъда себе си точно такава тук и сега.Обичам се. И дарявам обичта си на всички в моя живот. Защото знам, че само така животът ми е истински. А който от вас реши да ме последва в такова духовно пътуване към себе си с Обичам се, вярвам ще е щастлив.Защото всички ние сме деца на Бог, учещи уроците си, но дошли на тази Земя, за да бъдат щастливи.

Аз обичам... юсуф но той не ме обича

Аз обичам... da

Аз обичам... Байрам и Дениз

Аз обичам... Има толкова много думи, а сега всяка ми се струва безсилна, когато искам да опиша случващото се в мен. Обичам го и той го усеща. И добре, че е така, защото едва ли бих могла да му се самоизкажа... Така че, ако човекът до вас не ви казва винаги това, което искате да чуете, но е до вас, това е всичко.

Аз обичам... да обичам всеки ден и по МНОГО! <3

Аз обичам... слънцето...и слънчевата усмивка на моето момче!